В тишината ти
се губя още,
но сама съм и
в прегръдките ти нощем.
А някога
обичах тези многоточия,
където вече
съм по здрач заточена.
Беззвездно ми
е някак, безнадеждно.
Забравих как
да дишам , щом ти нежно
изпиваш с
устни капки самота,
но искам просто
пак да съм снега.
Пусни ръката
ми, отдавна е студена.
Върни душата
ми, където всичко е простено.
И тихо, колко
тихо е под острите лъжи.
Не искам
повече от мен да те боли.
Пусни ме, а
пък аз ще го забравя.
Отдавна знам
къде сърцето си остави.
А мен ме
чакат, удря полунощ
и нямам време
за последен тост.
Обичах те,
разкъсах се за мрака ти.
Не ме търси, в
тъмата съм
и стапям се...
0 коментара:
Публикуване на коментар