"С приятели препълнен е и този ад"

В тъгата сме познати, а в щастието се мразим.
Нима това за вас е то-истинска съдба?
И колко още време душите си ще мамим,
когато сякаш всичко е просто на игра?

Копнежите ги любим, обличаме надежда,
а с всяка капка обич изпиваме море.
До Егоизма светий май всичко тук се свежда,
защо да търсим слънце, щом в мрака сме добре?

С приятели ще пълним и всеки малък празник,
в адското съзрели невиждан благодат.
Понякога аз питам тез мисли мои разни
дали това те прави наистина богат.

С очи незрящи търсим на земното благата
и плакнем ги доволно с кални добрини.
Нали е тук най-важно, че пълна е устата
със златна броеница от ласкави злини.

Приятели, постойте и нека сме любезни.
За мен сте просто шарен декор от празна свян.
Но няма да съм груба, душите ви са нежни,
той-пътят ви е гладък, но със стъкла послан.