Свят на глухи пианисти

Да живеем в мъглата на своето време,
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!

Всеки ден ще пилеем парченца надежда
за по-нежни и истински чисти съдби.
Но мълчи! Знам, за теб непонятно изглежда -
в егоизма ядеш даже свой’те мечти.

И печални сме ние, очите си впили
във тъмнееща бездна, с дъх на тъга.
Нека вярваме, че и доброто сме скрили,
тук без него е чужда таз грозна сълза.

Прогони я! Да, давай! Какво ще попречи?
Златен път от сърцето ти си си послал.
В тебе празно е, даже жлъчта там не свети.
Ти акорд си на пълен със фалш чер роял.