Красавица-надежда

Аз в цветя съм те обвила,
твоя ярък силует.
Боже, колко си красива
за душа, що знае гнет.

През очите ти-прозорци
виждам светлина, небе.
И мечтите ми, тъй прости,
като лист аз свих на две.

И прибрах ги в плик от обич
с цвят на искреност, печал.
Знаеш, винаги ще помня
той какво ми беше дал.

Ти с усмивка кротко гледаш
как се сгушвам в твойта гръд.
С пръсти пръскаш в съня ми
звезден прах над топла плът.

И унесена от радост
в лъжовни светове,
аз приемам уж с вялост
тез протегнати ръце.

Знам, ще тръгнеш пак внезапно,
ще откъснеш с тежък звън
всеки полъх ароматен,
упоил света насън.

Вероятно ще се върнеш
със стъпки, носещи цветя.
Пак ще искаш да прегърнеш
веч прозрачната душа.