понеделник, 14 април 2014 г.

Нещастните любови



Нещастните любови ние знаем ги,
 нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните-
напукани и жадни за обичане,
но вярвай ми, отдавна е доказано,
 че те са като сълзите- излишни са.
Превръщат те в дъждовно отчаяние,
 превръщат те в кафето ти изстинало
и будят само чуждо състрадание,
потупване по рамото и стига ти.
В гърдите ти стипчиво нещо  пари ли?
 Езикът ти пресъхва, ще заплачеш ли?
Това ли е  клиширано страдание? 
Дави сърцето си, глупаче!
Омразата била за слабите.
Това май да си тъжен значело.
И как пък да не ти се плаче, щом
даже да умираш многозначно е?
Дави във себе си омразата,
с омразата го погреби.
В любов роди се- тя заразна е
и сякаш май умираш без дори
да знаеш за какво ти се живее.
 А ти до скоро искаше да го боли,
 но болката не е решение.
Омръзнаха ми тези сиви дни,
тежи и въздуха от полуистини.
Нещастните любови забрави,
тъгата си я заключи във стихове,
защото ние ще сме влюбени 
единствено и само във мечти.
Това ще ме направи истинска.

 
Blogger design by suckmylolly.com