А дъждът ръми,
ръми, ръми...
В нощ
беззвездна тихо спи.
Смисъл, стих,
въздишка бяла
в стая сива,
овехтяла.
Шепна сън-
блестящ сюжет.
В мрака чер
догаря свещ.
Някой тихо се
усмихва
и в душата
буря стихва.
Меко спи във
облак-блян,
нежно във
лазур облян.
Запомни-с
мечти те пазя,
даже в здрач
от злост да лазя.
Вечна нощ,
дъждовно-тиха.
Вечен сън,
покой, съдба.
В мен тревожен
глас утихва.
Медна сладост
от слова:
„Ти ела, аз ще
те пазя.
В сенките не
дебне край.
В ръцете ми
почивка блага
чака кротко
тебе, знай!“
А дъждът ръми,
ръми, ръми...
Ти в целувка люлякова
спи.
Там, где няма звезден чар,
любовта е
просто дар.
