Люляков сън

А дъждът ръми, ръми, ръми...

В нощ беззвездна тихо спи.

Смисъл, стих, въздишка бяла

в стая сива, овехтяла.

Шепна сън- блестящ сюжет.

В мрака чер догаря свещ.

Някой тихо се усмихва

и в душата буря стихва.

Меко спи във облак-блян,

нежно във лазур облян.

Запомни-с мечти те пазя,

даже в здрач от злост да лазя.

Вечна нощ, дъждовно-тиха.

Вечен сън, покой, съдба.

В мен тревожен глас утихва.

Медна сладост от слова:

„Ти ела, аз ще те пазя.

В сенките не дебне край.

В ръцете ми почивка блага

чака кротко тебе, знай!“

А дъждът ръми, ръми, ръми...

Ти в целувка люлякова спи.

Там,  где няма звезден чар,

любовта е просто дар.