Връзка от сребро

През тихия прозорец сън наднича,
със спомен-скреж дъха ми той облича
и шепне ми с пресипнал, нежен глас
за всяка капка обич между нас.

И казват - връзка от сребро излята,
с нея тайно свързва ни съдбата.
И сякаш съм аз просто половина
от нещо цяло, неделимо.

Но няма те и всичко пак е сън.
И чакам те, студено е отвън.
Ти търсиш ли ме? Сам ли си? Кажи!
Копнежа странен в реалност претвори!

Аз бавно се отказвам от крилата,
с които е израстнала душата.
Но ще почакам още малко,
защото, призрак мой, ще бъде жалко.