С кисел вкус в устата

Уморих се да бъда себе си, да очаквам, да давам, да чувствам, да мисля, да правя, да спирам, да се отричам, да се връщам, да преглъщам, да обичам, да мразя, да прощавам, да се примирявам, да приемам, да се опитвам, да се усмихвам. Хората не оценяват това, което си. Те потъпкват същността ти, поругават я, смачкват я като лист непотребна хартия, изпъстрена с грозновати, разкривени букви, парченца от пъзела на някакъв си там живот. Хората не си заслужават. Дори най-близките. Материалното властва над душевността, сивотата поглъща багрите и убива всяка капка цветна яркост, невинна, случайно попаднала върху ресниците. Защо да не го направят? Живеем в едно роботизирано общество, от което или ставаш неизменна част или биваш отхвърлен, изпаднал от всеобщото движение. Изпадаш и край- сам си! Който може да се оправя със зъби, с нокти, че защо не и с думи, каквото има. Оправяй се и ти, гази нечие чуждо светоусещане, храни собствената си жлъчна самовлюбеност. Храни я и си отивай, животът не прощава! Изтръгни сърцето си с голи ръце, обезкърви тялото си и го погълни цялото- на една хапка!
Поздравления за онези, които са успели.