- Защо се смееш през сълзи, малко момиче?
- Защото обичам!
Обичам да се будя с аромата на есен.
Това в мен е ритъм на живот, начало на нова песен.
Да, такава съм. Събирам звезди с очи и боса тичам по калните улици.
В ресниците ми дъждът се спира, ръце протягам и слънце лъчи там провира.
В коси си сплитам залези, от пеперуди нося нанизи.
В тъгата съм влюбена, от сън в свят събудена.
събота, 26 март 2011 г.
Да, такава съм!
Публикувано от Есенна песен в 16:14
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар