От нежност най-боли (2)

Сълза отрони тъжен ден

Сълза отрони тъжен ден,
отровен сок на листи ярки.
В цветя дъждът е бил роден,
но днес морят го мисли жарки.

Удави ти с последен стон
и тези кули, тъй мъгливи.
С дъха на стар, протрит балтон
запомних диви ириси в синьо.

Не ще усетя пак земята,
с последна песен, в сън студен.
Нощта откъсна ù крилата,
сълза отрони тъжен ден.

***

Грешен тираж

Сняг на парцали се сипе в съсухрена, сива душа.
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.

Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи.
Някога везах завивка от топлите нейни лъчи.
Бродя в света на въздишки, личен е мой карнавал.
Вплитам емоции в маски, няма веч време за жал.

Ето го - там е вагонът. Спирка последна, с поклон.
Нека оставя за сбогом обич, обвита в найлон.
Тръгвам, приятно ми беше, мой нереален мираж.
Може би малко болеше, връщам ти грешен тираж.