Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после- пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда.
Обичай ме, когато в теб пропивам
и пия жадно сладката тъга,
с която толко нощи ме приспиваш.
Обичай ме пияна от звезди.
Обичай ме танцуваща във мрака.
Лекувай всяка рана от лъжи
с отчаяната страст на тишината.
Обичай всяко ъгълче от мен.
Обичай всяко трепетно желание.
Обичай ме дори да си сломен
от тихо отлетяло обещание.
Обичай ме и даже аз да спра.
Целувай ме, когато те намразя.
Не ме оставяй никога сама,
защото няма как да те забравя.
събота, 18 февруари 2017 г.
Обичай ме
Публикувано от Есенна песен в 6:05 0 коментара
петък, 17 февруари 2017 г.
Стапям се
В тишината ти
се губя още,
но сама съм и
в прегръдките ти нощем.
А някога
обичах тези многоточия,
където вече
съм по здрач заточена.
Беззвездно ми
е някак, безнадеждно.
Забравих как
да дишам , щом ти нежно
изпиваш с
устни капки самота,
но искам просто
пак да съм снега.
Пусни ръката
ми, отдавна е студена.
Върни душата
ми, където всичко е простено.
И тихо, колко
тихо е под острите лъжи.
Не искам
повече от мен да те боли.
Пусни ме, а
пък аз ще го забравя.
Отдавна знам
къде сърцето си остави.
А мен ме
чакат, удря полунощ
и нямам време
за последен тост.
Обичах те,
разкъсах се за мрака ти.
Не ме търси, в
тъмата съм
и стапям се...
Публикувано от Есенна песен в 16:03 0 коментара
Абонамент за:
Публикации (Atom)