просто Аз.

Въртиш в ръце поредна чаша от кафето,
изстива вече, с дъх на шоколад,
и гледаш ме със поглед многоцветен,
пробуждаш мисли, теглещи назад.

За тебе аз май никого не питах,
от страх или надежда, неизпитана.
 Ти, знаеш ли, момче на Слънцето и на звездите,
не съм аз никак лесна за обичане.

Вдъхни живот, където лятото ми го погуби,
но дай ми нов копнеж да се пробудя.
Защото в мен е хаос от цветни венчелистчета,
а аз съм просто стихче, недописано.