понеделник, 19 юни 2017 г.
Познаваш ли ти моето момиче?
Публикувано от Есенна песен в 15:35 0 коментара
събота, 18 февруари 2017 г.
Обичай ме
Обичай ме със затворени очи.
Обичай ме с пресъхналите устни.
Обичай ме, когато те боли и
в теб е буря, а пък после- пусто.
Обичай ме, когато съм дъжда.
Обичай ме, когато в теб пропивам
и пия жадно сладката тъга,
с която толко нощи ме приспиваш.
Обичай ме пияна от звезди.
Обичай ме танцуваща във мрака.
Лекувай всяка рана от лъжи
с отчаяната страст на тишината.
Обичай всяко ъгълче от мен.
Обичай всяко трепетно желание.
Обичай ме дори да си сломен
от тихо отлетяло обещание.
Обичай ме и даже аз да спра.
Целувай ме, когато те намразя.
Не ме оставяй никога сама,
защото няма как да те забравя.
Публикувано от Есенна песен в 6:05 0 коментара
петък, 17 февруари 2017 г.
Стапям се
Публикувано от Есенна песен в 16:03 0 коментара
понеделник, 10 ноември 2014 г.
Нещата толкова ненадейно бързо се променят, че чак е странно. Днес си тук с хора, които смяташ, че никога няма да те оставят или ти самият никога няма да нараниш и бам!- изневиделица всичко се обръща наопаки. Като да потопиш главата си в морето и да се опиташ да надуеш балон. Еми, не става! Ще ти свърши въздуха. (колко шокиращо, знам...)
Сам, сама, без никой. Фиктивни приятелства, напразни обещания, вмъкнати помежду другото всред някоя и друга целувка...и то за какво? Толкова много въдици и толкова много риби в морето за тях, но все пак някой ще избере именно теб, ей така, да те понаболява после, колкото да кажеш, че пак си се подвел по собствената си наивна надежда. И това изобщо не е поетично, не е лирично, красиво и напудрено, издокарващо автора, това възвишено, себеобичащо се, но и дълбоко мразещо сърцевината си същество, на нещо, което не е е или поне не е в момента. И аз съм тук. Просто стих, но ми я няма римата. Кални петна по детски дрешки или нацапани пръсти с акварелни бои. А казах ли ви как няколко сърдечни удара след полунощ реших да рисувам на стената си с най-обикновен графитен молив?
Криза на съзнанието.
Боли ме да вярвам.
Тя не е до мен, но нея я нямаше отдавна. Той ме излъга, но всички го очакваха. И какво от това? Така ми било писано. Уж. Какъв трябва да си, за да заслужиш любов? Да мачкаш? Омръзна ми. Сама с хората, а всеки дърпа към себе си парчета месо от твоята собствена рана. Пробвам да съм егоист- провал, ама пак съм лошата. И дори не мога да довърша това душевно недоразумение. Кокичета.
Публикувано от Есенна песен в 17:10 0 коментара
понеделник, 30 юни 2014 г.
просто Аз.
Въртиш в ръце поредна чаша от кафето,
изстива вече, с дъх на шоколад,
и гледаш ме със поглед многоцветен,
пробуждаш мисли, теглещи назад.
За тебе аз май никого не питах,
от страх или надежда, неизпитана.
Ти, знаеш ли, момче на Слънцето и на звездите,
не съм аз никак лесна за обичане.
Вдъхни живот, където лятото ми го погуби,
но дай ми нов копнеж да се пробудя.
Защото в мен е хаос от цветни венчелистчета,
а аз съм просто стихче, недописано.
Публикувано от Есенна песен в 3:21 0 коментара
понеделник, 14 април 2014 г.
Нещастните любови
единствено и само във мечти.
Публикувано от Есенна песен в 15:29 0 коментара
неделя, 16 февруари 2014 г.
Познаваш ли, ти, моето момиче?
Познаваш ли, ти, моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо.
Познаваш ли момичето с дъждовната усмивка?
Дочух- ухаело на вятър и на есен,
което скрило е във своята въздишка
света си странно-интересен.
В очите й спотайва се морето,
сърдито, буреносно-сини,
но някак вечно впити са в небето,
в очакване на нещо май незримо.
Аз знам, че мислите й са различни.
Намирам толко много в нея и от мен.
И хич не ми е до съветите да бягам,
че вероятно съм и страшно заблуден.
Кажи ми, а пък аз ще я изчакам
с букет от макове през есента,
преди да се стопи в прегръдките на
все еднакви пролетни цветя.
Познаваш ли, ти, моето момиче?
Не съм я виждал, ала вече я обичам.
Публикувано от Есенна песен в 8:23 0 коментара