събота, 22 септември 2012 г.

Усмивка от стария албум


Стар албум с мръсни страници,
пожълтели от студ, там- в прахта.
А от тях- смях, загнезден в поръбени граници,
смях на  чуждо-безбройните мои лица.

И седя тук- в сумрачната стая,
наблюдавам ги с празни очи.
Меланхолията сладка с отрова
зад клепачите нежно люти.

Бях това аз, ето тук- със мечтите.
Щях да бъда певица, герой,
астронавт, а защо не и птица?
Колко исках тоз сън да е мой...

Срещах хора, различни и пъстри
като тубички, пълни с бои,
а те  смело целуваха облаци
върху блокчета-  рисувах ги с дни!

Много краски загубих по пътя,
замених ги с нюанс на дъга.
Промених се, но влюбих се в
бурята, дето носи след облак дъжда.

Вече боса не тичам по пясъка,
не протягам към слънце ръце.
Твърде рядко се спирам над розите,
с аромат да напълня сърце.

И запитах се- право ли сторих,
щом със порива тихо се слях,
да потърся следите от себе си-
тях отдавна зад мене разлях.

Малко тъжно е как то се свива-
онова инатливо дете, дето
вярваше в моите сили
до небето да стигна с нозе.

То е живо, прегръща ме, тук е.
Нервността ми изтръгва само.
„Няма страшно, дори да забравиш.
Да ме пазиш се моля, дано!

Не е късно в магия да вярваш,
не е късно да плачеш от смях,
да извадиш от спомена блясъка,
да играеш със кукли на шах.

Свободата е вечна, поискаш ли.
Свободата е шкаф със бели,
тя е детското, палаво, истинско-
да се смееш, дори да боли.“

И затворих с усмивка корицата,
дъх поех в малък облак от прах
 и помислих си май, че е истина
този сън, що във снимка съзрях.

Не е край и последната страница,
тя е просто начален акорд-
в живота-игра нова граница и
възможност за нов мой рекорд.




 
Blogger design by suckmylolly.com