Крила на бели пеперуди

Сърцето ми роди се сред морските вълни,
дари го топъл бриз с лъжовни добрини,
а тази суха обич, копнежа по небе,
удавяш в капки солни- сълзите на море.
И бели пеперуди игриво, в летен танц,
тъй пърхат със заблуди, почти в ефирен транс.
А то горкото само си вярва- не боли,
не вижда, че крила им в пяна претвори.
В скалите се разбиват и пръскат с тишина
последен слънчев спомен за синята тъма.