В сънят

Назаем дъх на чуждо време
в шепи смело днес граби,
че знам, сърцето ти е бреме -
мечта за нечии горчиви дни.
С шепот сътвори милувка,
с всеки поглед мил и нов.
На мъртвото ти дай целувка,
издишай песен в своя ров.
Тоз, който прокопа в съня си,
в съня го и обикна жив.
През пръстите прокапва смисъл
от раната, от кръста крив.
И празна мисъл, изтъкана
от страстен до печал копнеж,
гравира върху твойте устни
от гроба пресен ледна скреж.

Последно писмо до Майката

Прах. Мрачен ъгъл в стая.
Сянка. Там твори начало.
Обич. Догаряща омая.
Пулс. Кръст трепери в тяло.
Спомен. Някъде отвежда.
Сам. Портрет или огледало?
Пламък. Гаснеща надежда.
Аз съм. Добро и зло прави цяло.
Мъка. Последна стича се сълза.
Олово. Треперещ, стискам в ръка.
Пукот. В мен място няма за душа.
Капка. В червено залезът умря.

***

Стъклени стичат сълзите се.
В шепи събираш ги, стапят се.
Ти прости ми, Майко,

мъртъв сред живи вървях,
сам да дишам не успях.